Светлина
„Движи се или светлината ще изгасне. Движи се или ще изгасне...” Знаеше това със сигурност. Затова вървеше бързо, опипваше стените и продължаваше напред под примигващите флуоресцентни лампи. Миришеше на стара болница и мазе, омесени с потискаща миризма на страх. Неговият собствен страх. „Движи се или изгасва...” Колкото повече и по-бързо вървеше, толкова по-дълго лампите щяха да светят – такава беше системата им. Те отчитаха движението и го запаметяваха, дарявайки му безценни секунди бягство от мрака. А в мрака нещо дебнеше. Наляво – коридора беше също така празен, с варосани, ронещи се на места стени, тук-там изплескани с нещо, за което не искаше да се замисля какво е. Никакъв ориентир. Все същото като назад. Надясно – коридорът беше празен, с изключение на останките от прогнил счупен стол, сбутани до стената. Стените – бели, варосани и изплескани. Никакъв ориентир. Все същото като назад. Беше в лабиринт. „По-бързо, по-бързо! Губя време, ще изгаснат!” Трескавите м