Копринена кожа
Слънцето проникваше през спуснатите щори в просторната хотелска стая. Един от лъчите попадаше точно върху десния клепач на Ханс Щайнфелд. Мъжът се размърда, изстена едва-едва и отвори очи. Беше около десет, прецени. Беше спал няма и пет часа, откакто се върна в стаята си и най-накрая заспа. В дискотеката беше шумно и претъпкано, а Ханс всъщност мразеше тези две неща. Но виж, от друга страна, там винаги имаше готини момичета, които можеше да свали. Надигна се нагоре, премести възглавницата си и се облегна върху нея. Дясната му ръка леко се отърка в копринено мека коса. Мъжът сведе поглед и се усмихна доволно. Последната му забивка, която спеше до него, изтощена след бурната нощ, беше наистина страхотна. С дълга малко под раменете черна коса, палави тъмни очи и светла, копринено мека кожа. Всъщност цялата сякаш бе от коприна – нежна, фина и скъпа. - Мммм. Мелиса въздъхна и се притисна до Ханс. Лицето й се опря в стегнатите гърди на мъжа. Беше висок и с добре развита мускул