понеделник, 18 август 2014 г.

СММ - Мислене за начинаещи (95% от хората)



Шшш! Да, аз съм, Сериозния Митко Митков. Тихо, подслушват ме! Не шумете и ме слушайте внимателно, имам важен урок за вас! Днешното издание може да бъде записвано в лудницата, но какво пък, поне фона е готин за монтаж и лесно може да се сложи тропическо моренце, египетска пирамида или терасата на бай Генчо от квартала.
Днес ще бъда кратък, че иначе дискът ще набъбне с информация и няма да мога да го плъзна под вратата на моя човек, който да го прати в телезията, та да го излъчат. Темата днес би била умопомрачителна и слънцезатъмнителна, би отворила съзнанията ви до края на безкрая и третото ви око би се вторачило в някой далечен Бог и би го питало за смисълът на живота... Разбира се, ако бяхте усвоили като начало едно тъй сложно умение.
Основи на мисленето.
Сега ще кажете, че ви обиждам, пък даже се и възмущавате как може да ви уча на такива елементарни неща. Ха! Че аз имам диплома от Харвард-Марвард, къв си ти уе, бастун, да м’са праиш тука на умен, ааа? Тъжно или не, оказва се, че над 93.7% от населението не умее елементарното умение, което за съжаление не е абсолютно необходимо за оцеляването, след като и медузите са оцелели 500-600 милиона години без мозък.
Как да започнете да мислите.
Тук не мога да ви дам стъпки, защото стаичката ми е твърде тясна и ще се блъсна в стената, санитарите ще влязат и ще стане страшно. Затова пък ето ги и насоките от мен.
Пробвайте когато ви говорят да се опитате да осмислите това, което чувате. Ако влиза през едното ухо, запушете другото с коркова тапа, а при нужда – и двете, но едва след като сложите вино да отлежава между двете уши. Разбирането на информацията е крайно необходимо, все пак когато някой ви говори, той, невероятно!, но се опитва да ви предаде информация, макар понякога тя да стига до неща като „ш’та скъсам”, независимо дали от бой или нещо друго. Затова – преди да ступате някого, пробвайте все пак да дешифрирате думите в изказването му, да ги вържете в изречение и накрая да ги пуснете през ситото на главата си с надеждата, че ще създадете първична мисъл.
След като вече имате първична мисъл, да речем „това е ирония”, то може да продължите нататък с анализа. Ако ви затруднява думата „ирония”, идете попитайте някой близък дали не беше нек’во растение, от което се пра’и сок. След това може да опитате с речник.
Тук вече минавате на по-горен етап и разбирате, че човекът срещу вас всъщност се шегува, а не е пъуен оуигофуен, та да ви пита такива безсмислени неща. Ако сте се справили досега и сте ме слушали внимателно, може да забележите, че сте изминали едва началото на дългия път към откриването на мисленето. След като вече сте достигнали нивото на праисторическите хора, подскачащи около спусналия се от небето огън с нечленоразделни звуци, време е да продължите с дваж по-бързи темпове към висините на акъла.
Ако онзи речник, в който търсихте думата „ирония”, не е бил ваш, може да си го купите, та да се запознаете с още десетина по-сложни думички. Е, в крайна сметка може и да го откраднете, ако така и така сте пребили продавача в книжарницата, едва ли ще ви лепнат някаква ефективна присъда. Или каквато и да е въобще.
Но да се върнем на темата! Имаме първични мисли, от които вече можете да забърквате по-сложни коктейли, имате и продуктите за тях, време е да свързвате изречения, изречения, цели идеи и теории в главата си! Да летите към звездите (или 4-ти километър) на крилете на познанието и да стигнете далеч, далеч нагоре. Но разбира се, вие не искате да бъдете задръстени, затова нека не ви разрушавам прекрасния живот.
Сега идваме на нивата за напреднали. Тук трябва да се появи един голям надпис „мислене за напреднали” на екрана, придружен от пламъци, дъндания, хвърчащи отломки и 10-минутен рекламен блок, в който ви предлагат автоматична бърсалка за задник само за 1999 евро, но условията ме ограничават. Затова само ще го обявя гръмовно:
МИСЛЕНЕ ЗА НАПРЕДНАЛИ
Нека да започнем с приемането на няколко аксиоми. Ще ги номерирам даже за по-удобно.
1 – Когато някой ви казва нещо, то не е задължително да ви напада.
2 – Когато някой ви казва нещо, той иска да каже нещо.
Това, сумирано, ще рече, че когато някой ви говори, то значи има някаква идея в ума си (освен ако не е от хората, пропуснали да гледат предаването ми) и ви говори с надеждата да я чуете. Затова е препоръчително да изключите за момент предразсъдъците си (вж. речника), да пренебрегнете нещо–фобските (вж. речника) си наклонности и да се напънете (но не прекалено) да помислите. Наистина, трудно се устоява на прадревният инстинкт, доразвил се по-късно в средновековната традиция умните хора често да биват скъсявани с една глава, навярно за по-добра проветримост. И въпреки това, потиснете гласчето у вас, което ви казва, че целият свят е на нож срещу вас, и пуснете едно бързо скениране на туй там, дето ви го рече онзи отсреща.
Изненадващо, но в над 90% от случаите се оказва, че той не го казва с цел да ви обиди/нападне/засегне/подразни/изфука/ядоса/натъжи. Какъв неочакван резултат!
Наистина, може да ви бъде трудно мисленето в началото, но с времето ще свикнете. Е, стига да оцелеете достатъчно дълго. Не се надявайте на еволюцията, тя работи по-бавно, така че всичко зависи от вас.

неделя, 10 август 2014 г.

СММ - Любов и метални сърца за начинаещи



Добър вечер, уважаеми и недотам уважаеми зрители на най-доброто интергалактическо предаване за сложни и прочувствени размишления на трезва глава, а именно „Вечерното шоу на Сериозния Митко Митков”! Може би се чудите защо съм полугол и защо отсъствах, а аз ще ви отговоря кратко – защото усмирителните ризи не ми се връзваха с чорапите, а такава несправедливост никой не е заслужил, дори и да се клати напред-назад и да говори на стената в малката си бяла стаичка.
Та да се върнем на темата, преди да са ме открили санитарите – вие отново ме виждате, а аз отново ще изпълня малките ви сладки пипоноподобни главици с дълбоки и титанички откровения за смисъла на живота, които ще ви накарат да онемеете от почуда и да се възстановите от шока едва след тригодишна усилена терапия! И така, каква е темата за днес?
Всички знаете това едно нещо, за което мнозина говорят с възхита, мнозина го мразят, защото не смеят да приемат великата му сила, а то движи света и кара птичките да пеят, пчеличките да събират мед и често витае във въздуха, опиянявайки младите с величествения си аромат. А именно – краката. Но шегувам се, разбира се! Говоря за това едно единствено нещо по-силно и свещено от вечната връзка между чорапите и ходилата, и то е...
Любовта.
Петруно пиле шарено, либе гиздаво мла... Така де. Любов. И то не каква да е, а такава между редките представители на една особено колоритна, недотам шарена, но все пак китна група от нашата родна субкултура, която се оригва по парковете и възхвалява неколцина все популярни или позабравени богове над бидонче с бира и сладка приказка с три прилагателни и пет съществителни имена в нея. Разбира се, това е видът Homo Metallicus Metallicus, известен още като Обикновен метъляга. Това е типичен за парковата обстановка (направо мебелировка) биологичен вид с афинитет към тежките метали като олово и кадмий. Затова днес темата ни е именно любовта между две метални сърца, или както биха казали някои – как да забиеш оназ малката кифла с черната тениска.
Как да свалим метълка.
Не е особено сложен процес, досущ като немалка част от гореспоменатите същества. Драги младежи, слушайте, записвайте си и кимайте умно към вашите монитори, защото тези три прости стъпки ще ви доведат до тъй желаната от вас цел по-бързо от влака за Горна Мъдянка в неделен ден.
1. Първа стъпка – бъдете „трю”.
2. Бъдете много трю.
3. Бъдете хипер трю!
И това е! Цялата философия в три прости стъпки, които ако изпълнявате
безпрекословно, ще бъдете и пребъдете в розовият, или добре де, черният свят на безвкусният грим и трите тениски на ДиСи, Мерлин-от-имението и Миталикъ. Какво повече да искате?
Да знаете какво е „трю”, ето това искате, нали? Не, няма полза да го татуирате на челото си, никой не би го видял под мазните кичури, които не смее да отметне, барем отдолу се окаже, че има портал към владенията сатанични. Неее... Трябват ви няколко далеч по-прости стъпки (отново).
Първата и основна стъпка – коса. Трябва да имате коса. Не, не тази за косене на ливади, все пак искаме цяла и все още мърдаща дама, нали така? Затова – почвайте да пускате коса! Няма значение каква, няма значение става ли за нещо или метете двора с нея! Дори е препоръчително да служи като склад за мазнини, които в екстремни ситуации да може да изсмучете, сиреч когато свърши мезето, останало между зъбите ви от снощи.
Второ – атрибути. Без тях не може да се надявате на по-голям улов от някоя сбутана, свряна мома, която чете книги, използва съюзи, различни от „майна” и ”де’а”, и не смята, че Кери Кинг е най-добрият китарист, стъпвал някога по Земята въобще, а на всичкото отгоре, даже се бръсне под мишниците (по непотвърдена информация). Така че – бързо вземете парички от дядо и марш към магазина уж за сирене и за яйца!
Първата ви работа е да влезете в някой магазин за железария, най-добре – на едро, ще ви излезе най-евтино. И започвате – шипове, пиърсинги, тенекия, още пиърсинги и шипве и катарами и шипове и пиърсинги и... Допустимо е да се поотнесете с украсяването на лицето си, няма нищо лошо даже, ако лицето ви изглежда сякаш е претърпяло сблъсък с рафта с кукичките в рибарски магазин, а после сте се сблъскали с високоскоростен летящ към вас буркан с пирони.
След като минахте първите две стъпки, вие сте вече почти готови. Остава само да научите как се казва оназ групата с труповете на обложката и кой беше оня с косата и пентаграма на тениската, сещаш се, нали бе. Добре е също така да се одерете кравата и да я превърнете набързо в някоя и друга кожена благинка с повечко шипове, които са добра защита в градския транспорт, ако не друго.
И идва време да се разделим с вас, драги... О! Почакайте! Та аз забравих дамите!
Какво да правите вие, скъпи камил... момичета, които желаете така отчаяно любовта на живота си и със сълзи на дванайсетгодишните ви очи се оглеждате плахо наоколо в търсене на някой прекрасен дългокоско? Какво може да ви избави от тази тежка прокоба, надвиснала над вас? Може би малко грим?
Повторете, не ви чувам добре. Черен ли? Да. Още малко? Да, и още малко, и тук, да. Така е добре, само още мъничко. И някой шип и нещо кожено вземете. Да, супер сте така! Вярно, може и някое дете да дойде при вас питайки „Мамо, мамо, а туй коминочистач ли е, мамо?”, но това е лайк, това е шеър!
Затова радвайте се на живота и се плодете, докато още можете, преди живота да ви заплоди!
И така, драги ми сладурковци, с това се изчерпват скромните ми, пардон, невероятните ми познания за светът на капсите и кожата, където цари една вселенска любов към бирата и ближния, макар и понякога да не сте сигурен какъв пол е точно. Но нали затова е любов?
Толкова от мен, невероятният Митко Митков, и дано се видим скоро!
(Сериозният Митко Митков изчезва от кадър, чуват се гласове)
- Да, господа санитари, идвам... Не, няма нужда от шокова палка, идвам, идвам...

понеделник, 25 ноември 2013 г.

Приказка в реално време (част 4)


Към трета част... щото съм учтив бе, батка!

Ето, че вечерта дошла и било време празненството да започне. Слугите се бъхтали усърдно, разнасяли напитки и храни, чистили и оправяли след благородниците бъркотията. И разбира се – били щастливи от това. Навярно защото никой тях не ги е питал.
И така, пирувал си щастливо Красен, а някъде наоколо и Гесимбал се забавлявал, след като на подчинените си работата вече бе поверил. И всички тъй били щастливи (все пак вече втора бъчвичка започвали) и танци имало, и смешки, и разни акробати, и смешници, шутове и бардове различни, и тъй нататък хора на изкуството, които хапвали от скромните останки на свойте господари, както винаги се случва.
И тогаз се появила Магарите.
О, каква разкошна тя била! Като паун във ветровито време, с рокля бухнала като купа сено, и толкоз благочестива тя изглеждала, докато след нея двама-трима ухажори лекичко подтичвали. Усмихнала се тя доволно, оглеждайки се за любимият си Красен, който тъй коварно бе я наранил без да знае. И той, разбира се, видял я.
Срещата им лесно бих пропуснал, защото знае се какво е станало. Но все пак, поне началото й славно аз да спомена на тези редове...
- Привет, о, радост за очите ми мъгливи вече – поздравил я Красен с мъдър комплимент, достоен да се впише в Книгата на великите смешници.
- О, и аз така се радвам да те видя, принце мой великолепни, като фазан богато пременени! (И на същия акъл, но това никой не казал.)
И нататък е ясно, защото Магарите скоро паднала отново в плен на нашия прекрасен Красен. Така де, тя не забравила за чутото, но пък нищо ново не било това – нима за пръв път някой благородник утешавал се със друга, защото не можел с Магарите заедно да бъде? Или поне така си мислила тя.
Пирували те, смели се и се забавлявали, когато странен мъж на възраст смирено ги прекъснал.
- О, позволете ми, велики Красене, аз да ви разкажа нещо!
Принцът се замислил, макар от усилието пот да му избила, и избърсал си челото.
- Хайде, говори ми, странниче. Усещам мъдро аз, че нещо искаш да ми кажеш.
Странникът се позапънал за миг, вцепенен от гениалното прозрение на благородника, но бързо се осиферил – така де, и друг се бе срещал с такива умове гръмовни.
- Аз чух, за жалост моя, че баща ви, кралят, легнал болен бил. О, каква трагедия! Но аз мога да помогна!
Красен изхъмкал и вдигнал тост по този повод.
- Радвайте се, хора, доброто ще възтържествува! Хайде, пейте вие там, и вий свирете, бързо!
Понечил даже с Магарите в танци да се впусне, но странникът го деликатно дръпнал. Така де, вярно, че беше благородник, ама чак толкова окаян тип досега незнайният лекар не бил срещал.
- Но вие нищо за лека не поискахте да чуете!
Красен стреснато се сепнал – ама нали имало лек, значи всичко било наред! „Е, какво да се прави” казал си принцът, „ще изслушам този низък раб, който пирът ми ненужно иска да прекъсва.”
- За този цяр обаче трудно може нужното да се открие! Но аз знам какво и как и откъде да се открие! Но стар съм вече, ще трябва някой друг да го направи...
- Йохо! Той с радост с туй ще се заеме, даже още ей сега!
Синът на кастелана наблизо не бил, но пък скоро щял да научи, че вече се е захванал да търси разни митични съставки, и то с радост. Навярно щял той леко да се изненада, че толкоз бързо и без да разбере в търсенето се е включил, но какво пък – той бе просто смъртен и трябвало на Красен да помогне!
- Хайде, говори, ти странниче! Какво Йохо трябва да издири? Слушай, Магарите, и помни!
Дукесата се смръщила и напънала се да запомни, поклащайки русата си коса. Разбира се, и тя била радостна за това, поне ако питахме Красен, но още не го знаеше.
Странникът заразказвал. Говорил той за целебна вода, донесена от далечни земи и за златна трева, растяща в мъгливи гори, разказвал за всичко, що трябвало да се намери и събере, а накрая и последна съставка една да се сложи.
- И тогава, о, принце – зашепнал знахарят незнаен, така че само Красен да го чуе – още нещо последно ти трябва да сложиш! Напъни се и всичко помни! Защото последното нещо е... по капка кръв от стадо бици!
И принц Красен, доволно наквасен, сред шумният пир усмихнал се хищно. Махнал с ръка на знахаря, пратил слуги нейде за вечерта да го сложат, и повел Магарите във танц.
„Ех, каква последна съставката! Да знаех аз туй по-рано, тъй доволен щях да бъда, но уви!”
Ухилил се и погледнал към дукесата замаяна, чиито очи се вече затваряли.
- И по капка кръв от сто девици! – Прошепнал принц Красен, повтаряйки туй, що бе чул. – Ех, каква работа ще падне!


           (и ако провидението се намеси, ще продължа това нещо, което така недовършено оставих - 3.05.2015 - да си знаете)

неделя, 10 ноември 2013 г.

Приказка в реално време (част 3)



Междувременно тлъстата корона, доволна от обилните вечери всеки ден, открила изведнъж, че народа недоволства. Решила тя, помислила си, а после се и посъветвала – някак трябвало да се успокои народа. Сега, в навечерието на сватбата тържествена и грандиозна, седмици едва, преди Йохана да пристигне и с Красен да се венчае, бунтове не можело да има.
Замислила се короната, сиреч кралят, замислил се, па легнал болен.
Красен, разбира се, не се притеснил особено. Така де, хората се случвало да се разболяват, да умират, огън да ги хваща някакси над купчина дърва или случайно върху няколко скорпиончета да си полегнат – какво толкова? Живот е просто! Но в един момент се осъзнал и по челото се плеснал.
- Но аз след него крал ще стана! О, боже, но ако вземе, че умре сега? Та всичко аз ще трябва сам да върша!
Замислил се принцът наш и притеснение избило по челото му. Вярно, имал той сестра една, от него с няколко години по-малка, и втора даже, но нямал други братя – и двамата като деца от болест тръшнати били. А правило го туй прекият наследник и нямало кой друг на трона да го замени.
- Ами сега? Какво ще правя аз!
Замислил се така дълбоко и по коридорите се той залутал, а слугите очудено го гледали (замислен никога не бяха го виждали). И не щеш ли, случайно се той сблъскал с младия херцог на Морски пристан, младеж умен и начетен, и далечен братовчед на самия Красен.
- Привет, о, братовчеде! Нещо угрижен ми се виждаш много, какво е станало сега?
Красен се сепнал и, зарадван от неочакваната поява на роднината си, прегърнал го, здрависал се с него и на чашка вино го поканил.
- Ела ти с мен сега, да пийнем, а после ще разказвам. Ех, тежко е, тежко е положението ми! И най-окаяният селянин не би ми завидял!
Разбира се, последните думи само доказали, че младият принц не бил особено наясно с живота на селяните, но пък нищо, нали е благородник той самият! Не трябва тез неща да знае, не трябва те да го интересуват, поне докато окаяните поданици данъците плащат, храната си отглеждат и неуморно за благото на кралството (на двора кралски) се трудят.
Разбира се, младият херцог, носещ славното си име Гесимбал, бързо съгласил се и заедно отишли с принца с винце хубаво да се почерпят. Когато вече по две-три чашки всекиму се падали, заговорил за проблемите си Красен.
- Ех, братовчеде, братовчеде! Не знаеш ти какво на главата ми се струпа вече! И тъй внезапно стана, и тъй могъщо ударите на съдбата върху мен се спуснаха!
- Но какво има? Хайде, разказвай, разказвай ти по-скоро! А вие – махнал на слугите няколко – бързо още две бутилки донесете!
Красен кимнал, доволен от мъдрия стратегически ход на братовчед си, и заразказвал. Разказал той за аферата си с Магарите и проблема си с принцесата, но пропуснал другите поне пет-шест жени – разбира се, от скромност. Разказал после и за болестта на баща си, кралят, и как трябвало спешно някой с цяр да се яви и да го излекува.
Гесимбал се тук замислил и закимал мъдро – известен бе с това, че в ума му само хубави идеи раждали се, и че макар и да е млад, човек умен и знаещ бил вече.
- Трябва да помисля за това, прав си, братовчеде Красен. За вашия баща и мой не толкова далечен родственик и аз би било правилно да се погрижа. Ако се сетя нещо, с което да помогна мога, веднага ще ти кажа.
Красен кимнал и отвърнал доволно.
- Разбира се, че ти на мене би помогнал – все пак туй е твой дълг!
Не че беше нагло от страна на принца наш това да каже, но това съвсем не беше задължение на херцога Гесимбал. Все пак той собствени грижи си имаше и дори премного, защото пиратите нападали на Морски пристан корабите, и епидемия там върлувала сега, та затова и херцогът на гости в столицата бил дошъл. Но Красен туй не знаеше, а и да го знаеше, едва ли би се трогнал – все пак той бе принц и другите за него трябва да се грижат!
- И между другото, аз утре вечер забава съм организирал, или поне поръчах да организират – добавил красивият ни принц и усмихнал се доволно, с глава замаяна от виното. – Ела и ти, порадвай се на хубавите песни и жени и позабавлявай се сега – нали си ти мой гост!
Гесимбал се зарадвал, но не забравил, че все пак трябва да се посъветва със свойта свита, да помислят и те дали не може отнякъде цяр да намерят.
- О, аз с радост ще дойда!
Допили си двамата виното и радостни и щастливи тръгнали всеки по своя път. А през това време Магарите, със сърце разбито от постъпката на любимия си Красен, тихичко скърбяла във обятията на приятеля си, който нощта предишна тъй хубаво я беше утешил, че след девет месеца само щеше да се налага пак да я утешава.
- И въпреки това – рекла си дукеса Магарите, когато чула за пиршеството идващо – аз на приема на Красен утре вечер ще отида. И да става то каквото ще!
Решително тропнала с краче и оставила еднодневният си любовник сам да се облича и тъжно да клати глава.
- Ех, жени, жени...

петък, 1 ноември 2013 г.

Приказка в реално време (част 2)



Ако не сте чели първата част - сега е времето! Надявам се, че скоро ще съм готов и с третата част.


И тъй, минавало и време, Красен и Магарите се сближавали бързо и ясно било, че е пламнало онова пламъче, на което масата казва „любов”, децата казват „любов”, глупаците казват "любов" а хората, които имат сетива за това, просто си премълчават и се подмихват перверзно. Така де, и всеки се сеща отде пушек се вдигал.
Проблем обаче, както винаги, възникнал, и тук той бил съвсем естествен – старият крал най-сетне от книжата и парите вдигнал поглед, и се сетил, че синът му вече се нуждае от жена, но някоя, която с наследник чист да го дари. Все пак, кръвта трябва да се пази чиста, а това може да стане само с чистокръвни принцеси. Без кайма. Затова пратил кралят стар емисари в четерите посоки, пратил и в междинните им четери посоки, и накрая решил, че е свършил работата си добре, което показва що за самочувствие имат кралете.
И минали седмици няколко и пратениците се върнали, но казвайки само едно – принцеса за женене нямало.
Но тогава този от североизтока забавил се месец, а после и два. Не се връщал той дълго и кралят решил, че главата му ще вземе. Подпис, печат, и вече бил той на нивото на куп зарзават. А палачът брадвата точил.
Натъжен, кралят започнал да се замисля, макар и със мъка – не трябва ли да ожени сина си един за някоя по-низша благородничка мигар, но да запази рода си на трона? И тогава, в края на зимата, закъснелият куриер мисълта му спестил. Завърнал се той с новини на уста – от далечна страна принцеса ще дойде! Но палачите вече го чакали с брадви в ръце и скоро на ешафода отишъл.
Така, правосъдието отново доказало, че понякога да действаш по свое усмотрение и успех да постигнеш е по-лошо от това да си драпаш... калпака и да се провалиш. Кралят обаче не съжалявал особено (все пак просто поредния слуга), а веднага започнал за сватба приготовления.
И така, пред дукесасата млада (и глупава) и не чак толкова младия (и не чак толкова глупав) принц Красен се изправила стена. А как щяха да се справят те с това? Защото стените високи са често, непристъпни, здрави и яки, освен ако майсторите с чашката повече не са работили. А и честно казано, принцовете и принцесите рядко са добри атлети, освен когато тълпа селяни диви и гневни ги гони.
Разбира се, принц Красен проблеми не би имал -  да се ожени за принцесата, която щеше да пристигне, и същевременно да има Магарите за любовница – лесно бе това! Но Магарите охотно едва ли би се съгласила, защото все пак беше благородница, а те дори и само за принципа на инат често правят. А тя беше даже и жена ... И принц Красен в затруднение видял се – може би тази принцеса бе грозна и стара, но по-лошо от туй – може би бе... умна.
Затова, един ден младият Йохо беше извикан от своя приятел принца. Двамата от дълги години познаваха се – Йохо бе син на кастелана – и бяха завързали едно от онези приятелства, в които единият винаги леко от другия се възползва. Е, леко за някои, тежко за други. Но най-тъжно това е, че ощетения без паразита някак си просто не може.
- Слушай сега, Йохо, приятелю скъп, имам важна за тебе задача. Тя, разбира се, за мене по-важна и ценна ще бъде, но само ти можеш да ми помогнеш. А ти, разбира се, да ми помогнеш желаеш, нали?
Йохо кимнал и отвърнал, че така е, на драго сърце би направил за приятеля скъп всичко. Зарадвал се Красен и какво смята да направи набързо разказал.
- Ще разпитам за нея, ще я открия и огледам, ще преценя всичко, което ми каза – обещал Йохо и тръгнал да действа веднага. Принц Красен, премного доволен, засмял се и тръгнал Магарите да потърси и вечерта да прекара с нея.
Тя веднага откликнала, отменила едно занимание маловажно, и тръгнала бързо да се приготви за Красен. Срещнали се двамата – в красивите нощни градини на замъка, и цяла нощ говорили, смели се, а накрая се и целували. Дукесата да бъде с принца жалеела, но имала тя твърде силно чувство за благоприличие. А и в интерес на истината, дори и тя се досещала, че да вдигнеш полите на роклята си насред оживена градина не е от най-висша класа постъпка.
Невероятно, но тя, както може да се досетим, наистина била и девица, макар да не била никак невинна. И с право, съдейки по това колко ухажори бе имала досега тя. Мухите все пак винаги се лепят на най-хубавото лайно, но колкото и да е хубаво, то продължава да си е лайно.
И тъй, времето минавало, пролетта приближавала, а Магарите желаела все повече да бъде със своя принц. Но как би станало това, щом идва принцеса далечна и тя може пречка да бъде? Та ако я нямаше нея, Красен щеше да бъде оженен за някоя млада, богата и красива благородница, а дукеса Магарите отговаряше на всичко това, и то още как!
И ето, че пролетта дошла.

Дните минавали, благородниците пирували, селяните гладували, листата пораствали, а Магарите се отчайвала вече. Да търпи повече тази неправда не можела; все по-често се замисляла тя за самоубийство, ако до най-лошото се стигне. Разбира се, досега не се решавала тя на нищо сериозно, а само си поплаквала и слушала балади нежни и любовни, типично за всяка девойка с подобен живот.
Красен, междувременно, се любувал на още четири-пет девойки и с нетърпение очаквал той завръщането на верния приятел свой, Йохо. И ето, че същата вечер още, две седмици преди да дойде и принцесата далечна и омайна, завърнал се Йохо, понесъл нейната тайна.
- Привет, о, прескъпи ми Красене. Поръчението твое изпълних и нося ти веч новини прекрасни!
- О, така ли е, приятелю любезни? Тогава – вино, танци, песни!
Засвирили музикантите наоколо, раздвижили се виночерпците и преди още да е чул новините, Красен бил вече обърнал и чашка, и две. И Йохо почерпил се също и му заразказвал за прелестите дивни на принцесата онази.
- О, приятелю мой, какво прекрасно име има тя, да знаеш само ти!
- Нека да позная аз тогаз? Да не би Красенилия да се нарича?
- Съвсем не!
- Ех! А може би Красченда? – Йохо поклатил глава. – Прекрасения? Красенита? Красилинда?
- Не, не и не! Не познахте вие!
- А как се казва тя тогаз?
- Йохана!
Красен се смръщил, а Йохо се разсмял доволно. Но принцът нищо не казал, защото историята очаквал. След секунда заразказвал приятелят му.
- О, та тя беше толкова прекрасна! О, тя беше сърцепленителка, с коси като океан от най-добро мастило, което в прашен пергамент дълбоко е попило! И очите, дълбоки и зелени като жабунясал вир! И гласът й като мазен мед ти капе на душата! О, принце, убеден съм аз, че с нея ще се радвате!
Красен се позамисли. Вярно, понякога и това му се случваше, макар и рядко, но не можеше да се отрече, че все пак сивото му вещество правилно работеше все още. Но дали принцесата далеча, Йохана, подходяща е за него? Дали пък не е твърде хитра и умела тя в истината?
- А кажи ми, Йохо... Тя дали е умна? Дали за мен не би била проблем голям?
Йохо се замислил, навел глава и се почесал по брадата.
- Е, та аз това не мога да ти гарантирам! Но не бой се, скъпи приятелю мой, едва ли толкоз глупава ще е! И за туй ще поразпитам скоро аз!
И тъй завършил своя разказ Йохо и в нощта оттеглил се самин.
Красен постоял, почудил се минута – две, и рекъл си, че трябва пак да се почерпи, но с някое момиче най-добре. Почерпили се двама, па после се и полюбували на пълната луна, а после заедно в покоите му влезли. Какво нататък става – това се знае, и тук законите железни на съдбата не могат да се отменят.
А именно – на Магарите скъп приятел туй видял. При нея той отишъл и плахо й разказал за срещата любовна между Красен и Кортея, девойката, с която той си легнал. А дукесата, разстроена и тъжна, в обятията на приятеля си хвърлила се, и почнал нея той да утешава, тъй както най-добре жена се утешава.
  
 

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

СММ - Приложни курсове. Тероризъм за новаци.



Здравейте отново, драги фенчета на най-доброто предаване за релаксация на напрегнати и свръхнатоварени кръстовища и пътни възли по света и у нас. И тази вечер съм жив, и тази вечер успях да се докопам до вашия телевизор и затова е време за новия практически урок от мен, Сериозния Митко Митков.
След като предният път говорихме за това как да се защитим, ако случайно на вратата ни се тропне тежковъоръжен двуметров бандюга, сега е време да обсъдим и кои са най-евтините и качествени погребални агенции. Разбира се, аз се шегувам – та нали след моят урок вече сте способни да си издирите сами въпросните агенции! Затова темата днес е следната:
Как да организираме терористичен акт.
Разбира се, може би това прозвуча малко фрапантно, но не е нищо чак толкова сериозно, спокойно, спокойно! Ето, вижте, колко много терористи са се самовзривявали, но още са живи и здрави, нали? А пък и вариантът със седемдесет и няколкото девственици никак не е лош, освен ако не сте жена де. При това само ако сте хетеро!
Така, нека уточним няколко неща в самото начало – не е нужно да бъдете арабин, мюсюлманин или да имате брада, за да бъдете терорист – все пак вижте колко добре се справят и американците! Освен това, елеците с динамит и виковете „Аллях акбар” не са най-удачната маскировка, а пък все пак искам да има кой да следи предаването ми, нали? Да не говорим, че въпросните елеци вече не са удара на сезона и излязоха от мода.
Затова, ето ги и първите точки.
1 Цел. Да, това звучи лесно, и наистина е! Помислете си за всяка досадна лелка, мъмрила ви като малък, помислете си за гадните съседчета, за злите съученици, за демоничните учителки, колеги, роднини... Ха сега се сетете, че едва ли някога ще им се върне за целия тормоз, който сте изтърпели, но пък нищо чудно да сте направили истински атентат на най-близкият фън шуй поклонник, заливайки го с тонове отрицателна енергия.
2 Причина. Това винаги е най-лесното. „Ни мъ кефиш” и толкоз. Американците как го правят, а? Или пък „Ами играх много ЦС и то стана една...” е добро оправдание, особено ако сте тихичък, странен, с особени навици и не се показвате сред хората често.
Все пак, добре би било да имате сериозна причина. Някой е казал нещо лошо за стринка ви, настъпал ви е преди месец, замерил е котката ви с обувка и подобни труднозабравими похищения срещу личността ви, които засягат цялостната ви екзситенция са идеалният повод. Така че пийте една гинкобилоба, разровете паметта си и се пригответе да сложите чорапогащника на главата! (разбира се, уверете се, че е чист и не е розов и дантелен)
3 Начин. Е, тук вече идва малкото затруднение. Трябва да си набавите добра екипировка, което може да бъде малко скъпо и трудно, освен ако в кварталния ви магазин не продават тротил, С4, обикновен динамит, сълзотворен газ, автоматични оръжия и подобни невинни неща за битови употреба. Ако наистина е така, навярно живеете някъде в Близкият Изток (или Америка). А ако не – е, в такъв случай навярно ще трябва да се обърнете към близкия представител на черния пазар, който със сигурност не е онзи негър отсреща, не, не, бягай! Бягай, глупако!
*няколко минути по-късно*
 Ех, жалко. Лека му пръст на човека, ама така е, като коментираш силната мургавина на разни жители на гетото. Особено когато тракат от оръжие докато ходят. Нищо, дано следващият ни зрител прояви малко повече разум.
Та докъде бяхме стигнали? О, разбира се, остана последното и най-важно:
4. Изпълнение. Е, тук вече може да се препотите леко и да се наложи да смените тениската. Като начало – чувствате ли се готови за действие? Мислите ли, че ще бъдете достатъчно добри, за да успеете в бизнеса и да се утвърдите като качествен и редовен доставчик? Ами добре, значи всичко е наред, малко сте луди и съответно няма да нарушите традицията терористите да са психопати!
(Разбира се, повечето хора, които извършват стрелби в училища, взривяват съседите и себе си или разфасоват кучето с търмък обикновено са най-обикновени хора, на които някой пирон им изскача и очите им се врътват на 180 градуса. Изглежда, да си нормален далеч не е толкова сигурно занимание, а и хората, изглеждащи като ненормалници, обикновено са съвсем свестни.)
Оттук нататък е ясно – палиш колата (буквално), гръмваш жената и дим да те няма (отново буквално). Може би не беше особено близо до оригинала, но това е, което може да се постигне за няколко минути труд и пот на челото.
А, носят житото за онзи несретник! И има бисквитка в него!
*прозвучава хрупане*
Та това беше всичко от мен и този път! А вие по-добре се подгответе бързо, защото навярно баретите вече бързат към вас с надеждата да хванат поне края на това великолепно предаване, водено от мен, Сериозният Митко Митков! И дано се озовем в хубава и уютна килия, драги зрители!

неделя, 6 октомври 2013 г.

СММ - Приложни курсове за психота. Самозащита.


 Добър ден, уважаеми зрители, слушатели и ехолокатори (всякакви видове прилепи и батмани)! Може би се чудите какво е туй прекъсване на обичайния ви ден, а? Е, знайте тогава, че вие сте с (не)редовната програма на любимия ви драскач – Сериозния Митко Митков! И тъй като все още никой нито ме е похитил, нито е извършил покушение с цел тежка или летална телесна повреда, време е да ви подрънкам малко!
И тъй... какво казвах? О, вярно! Това е новият ми практически курс, чрез който всеки може да се просветли дотолкова, че после да му трябват черни очила и бастунче! Ха-хааа, забавно ви е, нали? Много се радвам, щото ако не беше, трябваше да ви счупя по ръчица-две.
Днес темата ще бъде една – какво да правим в случай на нападение. Инт’ресно, нали?
Със сигурност най-добрата идея би била да се усмихнете и да обърнете и другата си буза, съвсем по християнски, особено ако искате да ви помислят за психясал мазохист и да избягат с писъци. Разбира се, не всеки би бил достатъчно схватлив и просто би решил, че ви е ударил достатъчно силно, та главата ви да се завърти и да се отплесне, откривайки другото подочно лицево струпване на мръвки, което бабите и лелите обожават да щипят.
И все пак – какво е най-удачно да правите, когато ви нападне зъл, свиреп и видимо немит бандюга с афинитет към насилието и лесната плячка? Е, не се паникьосвайте, недейте така. В най-лошия случай просто ще си вземете дългосрочна почивка от целия свят, което не е чак толкова лошо, особено след като бъдете така дълбоко наранени от постъпките на някои хора, та чак ви се ще да се скриете вдън земя.
От друга страна обаче, умирането може би не е най-удачното решение, освен ако нямате навика да размножавате рибите, да ходите по вода и да висите на дървени кръстове с пирони в ръцете. Затова нека обсъдим другите варианти:
Може да развеете бялото знаме, да се оставите да ви побият малко и накрая спокойно да кажете: „Ето, аз съм моралният победител, а на всичкото отгоре леглата в Пирогов са много удобни пък!”
Може също така да извадите тежка шестцевна картечница с бронебойни куршуми, с която да превърнете нападателя в симпатично и миролюбиво желе по земята, което никога повече не би посмяло да нападне никого. Разбира се, остава да се запитаме защо, по дяволите, носите тежка картечница с вас и къде, по дяволите, се побира туй чудо. В този случай изглежда вие сте големият психопат и ще трябва да разгледаме случая, в който трябва да се опазим от вас. Е, ами... просто ще се постараем да изглеждаме прилично за погребението си, доколкото една каша може да изглежда прилично. А, може да извадим чадърче, от ония, коктейлните, и да си боцнем отгоре, стил да има.
Какво друго може да направите? Е, разбира се, още една купчина неща, свързани с незаконни, опасни и откровено ненормални предмети, забранени със закон от ООН и Съюза на междугалактическите побойници. (Споменатият съюз защитава правата всеки побойник да може да издевателства над жертвата си без тя да отвърне със същото, защото така се разваля баланса в природата и тинтири-минтири. Азиатци, какво да се прави.)
Разбира се, след като ви нападат, може да се замислите и защо ви нападат. Това би ви дало интересно занимание в интезивното, така че да не скучаете и да се оплаквате, че ако ви бяха поступали още малко, сега щяхте да си вземате пенсията по инвалидност.
*обажда се глас зад кадър*
Стига ли ви вече, а? Сериозният Митко Митков ви предаде интересен урок, нали, драги дечица? Само не забравяйте, че не може да вярвате на хора, каращи очукан кемпер с надпис „бизплатни бунбони” и дъвчейщи смачкан фас със съмнителен произход. Всеки знае, че оторизираните раздавачи на бонбони живеят в шахти на края на града. Като например на адрес...
*чува се звучен удар, след което Сериозният Митко Митков се появява обратно в кадър*
И тъй, докъде бяхме стигнали? Пропускам частта с умирачката, после с картечницата, после с въпросите... и изглежда сякаш всичко беше вече казано! О, не! Но всъщност винаги има какво да се добави!
Когато ви нападат, важно е да се сетите и още нещо – та вие сте хора! Вие сте разумни, одушевени, човешки същества! И можете да се помолите за безсмъртната си душа! Или пък може да изтичате до близкия магазин за алкохол, да купите първата по-голяма бутилка, която видите, и миролюбиво да предложите на гонещият ви бандюга да пийне по чашка с вас. В крайна сметка никой не устоява на подобна покана, а и местната упойка ще облекчи малко болките ви.
Толкова от мен за днес, драги ми слушатели и читатели, а ехолокаторите са простаци пълни, защото си тръгнаха до един. И не забравяйте – дори и в най-лошия момент има утеха – освен всичко останало, можеше гръмовен глас от небето да изтътне:
- Ей, чуек, тъй става знаеш ли защо? Защото не учеше по математика!!!
И тук всички смирено ще наведем глави и ще запазим минута мълчание за нашите братя и сестри, паднали във войната с математиката.