Приказка в реално време (част 4)
Към трета част... щото съм учтив бе, батка! Ето, че вечерта дошла и било време празненството да започне. Слугите се бъхтали усърдно, разнасяли напитки и храни, чистили и оправяли след благородниците бъркотията. И разбира се – били щастливи от това. Навярно защото никой тях не ги е питал. И така, пирувал си щастливо Красен, а някъде наоколо и Гесимбал се забавлявал, след като на подчинените си работата вече бе поверил. И всички тъй били щастливи (все пак вече втора бъчвичка започвали) и танци имало, и смешки, и разни акробати, и смешници, шутове и бардове различни, и тъй нататък хора на изкуството, които хапвали от скромните останки на свойте господари, както винаги се случва. И тогаз се появила Магарите. О, каква разкошна тя била! Като паун във ветровито време, с рокля бухнала като купа сено, и толкоз благочестива тя изглеждала, докато след нея двама-трима ухажори лекичко подтичвали. Усмихнала се тя доволно, оглеждайки се за любимият си Красен, който тъй коварно бе я нарани