Приказка в реално време (част 3)



Междувременно тлъстата корона, доволна от обилните вечери всеки ден, открила изведнъж, че народа недоволства. Решила тя, помислила си, а после се и посъветвала – някак трябвало да се успокои народа. Сега, в навечерието на сватбата тържествена и грандиозна, седмици едва, преди Йохана да пристигне и с Красен да се венчае, бунтове не можело да има.
Замислила се короната, сиреч кралят, замислил се, па легнал болен.
Красен, разбира се, не се притеснил особено. Така де, хората се случвало да се разболяват, да умират, огън да ги хваща някакси над купчина дърва или случайно върху няколко скорпиончета да си полегнат – какво толкова? Живот е просто! Но в един момент се осъзнал и по челото се плеснал.
- Но аз след него крал ще стана! О, боже, но ако вземе, че умре сега? Та всичко аз ще трябва сам да върша!
Замислил се принцът наш и притеснение избило по челото му. Вярно, имал той сестра една, от него с няколко години по-малка, и втора даже, но нямал други братя – и двамата като деца от болест тръшнати били. А правило го туй прекият наследник и нямало кой друг на трона да го замени.
- Ами сега? Какво ще правя аз!
Замислил се така дълбоко и по коридорите се той залутал, а слугите очудено го гледали (замислен никога не бяха го виждали). И не щеш ли, случайно се той сблъскал с младия херцог на Морски пристан, младеж умен и начетен, и далечен братовчед на самия Красен.
- Привет, о, братовчеде! Нещо угрижен ми се виждаш много, какво е станало сега?
Красен се сепнал и, зарадван от неочакваната поява на роднината си, прегърнал го, здрависал се с него и на чашка вино го поканил.
- Ела ти с мен сега, да пийнем, а после ще разказвам. Ех, тежко е, тежко е положението ми! И най-окаяният селянин не би ми завидял!
Разбира се, последните думи само доказали, че младият принц не бил особено наясно с живота на селяните, но пък нищо, нали е благородник той самият! Не трябва тез неща да знае, не трябва те да го интересуват, поне докато окаяните поданици данъците плащат, храната си отглеждат и неуморно за благото на кралството (на двора кралски) се трудят.
Разбира се, младият херцог, носещ славното си име Гесимбал, бързо съгласил се и заедно отишли с принца с винце хубаво да се почерпят. Когато вече по две-три чашки всекиму се падали, заговорил за проблемите си Красен.
- Ех, братовчеде, братовчеде! Не знаеш ти какво на главата ми се струпа вече! И тъй внезапно стана, и тъй могъщо ударите на съдбата върху мен се спуснаха!
- Но какво има? Хайде, разказвай, разказвай ти по-скоро! А вие – махнал на слугите няколко – бързо още две бутилки донесете!
Красен кимнал, доволен от мъдрия стратегически ход на братовчед си, и заразказвал. Разказал той за аферата си с Магарите и проблема си с принцесата, но пропуснал другите поне пет-шест жени – разбира се, от скромност. Разказал после и за болестта на баща си, кралят, и как трябвало спешно някой с цяр да се яви и да го излекува.
Гесимбал се тук замислил и закимал мъдро – известен бе с това, че в ума му само хубави идеи раждали се, и че макар и да е млад, човек умен и знаещ бил вече.
- Трябва да помисля за това, прав си, братовчеде Красен. За вашия баща и мой не толкова далечен родственик и аз би било правилно да се погрижа. Ако се сетя нещо, с което да помогна мога, веднага ще ти кажа.
Красен кимнал и отвърнал доволно.
- Разбира се, че ти на мене би помогнал – все пак туй е твой дълг!
Не че беше нагло от страна на принца наш това да каже, но това съвсем не беше задължение на херцога Гесимбал. Все пак той собствени грижи си имаше и дори премного, защото пиратите нападали на Морски пристан корабите, и епидемия там върлувала сега, та затова и херцогът на гости в столицата бил дошъл. Но Красен туй не знаеше, а и да го знаеше, едва ли би се трогнал – все пак той бе принц и другите за него трябва да се грижат!
- И между другото, аз утре вечер забава съм организирал, или поне поръчах да организират – добавил красивият ни принц и усмихнал се доволно, с глава замаяна от виното. – Ела и ти, порадвай се на хубавите песни и жени и позабавлявай се сега – нали си ти мой гост!
Гесимбал се зарадвал, но не забравил, че все пак трябва да се посъветва със свойта свита, да помислят и те дали не може отнякъде цяр да намерят.
- О, аз с радост ще дойда!
Допили си двамата виното и радостни и щастливи тръгнали всеки по своя път. А през това време Магарите, със сърце разбито от постъпката на любимия си Красен, тихичко скърбяла във обятията на приятеля си, който нощта предишна тъй хубаво я беше утешил, че след девет месеца само щеше да се налага пак да я утешава.
- И въпреки това – рекла си дукеса Магарите, когато чула за пиршеството идващо – аз на приема на Красен утре вечер ще отида. И да става то каквото ще!
Решително тропнала с краче и оставила еднодневният си любовник сам да се облича и тъжно да клати глава.
- Ех, жени, жени...

Коментари

Популярни публикации от този блог

Копринена кожа

Събота вечер

Светлина