СММ - Приложни курсове за психота. Самозащита.

 Добър ден, уважаеми зрители, слушатели и ехолокатори (всякакви видове прилепи и батмани)! Може би се чудите какво е туй прекъсване на обичайния ви ден, а? Е, знайте тогава, че вие сте с (не)редовната програма на любимия ви драскач – Сериозния Митко Митков! И тъй като все още никой нито ме е похитил, нито е извършил покушение с цел тежка или летална телесна повреда, време е да ви подрънкам малко!

И тъй... какво казвах? О, вярно! Това е новият ми практически курс, чрез който всеки може да се просветли дотолкова, че после да му трябват черни очила и бастунче! Ха-хааа, забавно ви е, нали? Много се радвам, щото ако не беше, трябваше да ви счупя по ръчица-две.

Днес темата ще бъде една – какво да правим в случай на нападение. Инт’ресно, нали?

Със сигурност най-добрата идея би била да се усмихнете и да обърнете и другата си буза, съвсем по християнски, особено ако искате да ви помислят за психясал мазохист и да избягат с писъци. Разбира се, не всеки би бил достатъчно схватлив и просто би решил, че ви е ударил достатъчно силно, та главата ви да се завърти и да се отплесне, откривайки другото подочно лицево струпване на мръвки, което бабите и лелите обожават да щипят.

И все пак – какво е най-удачно да правите, когато ви нападне зъл, свиреп и видимо немит бандюга с афинитет към насилието и лесната плячка? Е, не се паникьосвайте, недейте така. В най-лошия случай просто ще си вземете дългосрочна почивка от целия свят, което не е чак толкова лошо, особено след като бъдете така дълбоко наранени от постъпките на някои хора, та чак ви се ще да се скриете вдън земя.

От друга страна обаче, умирането може би не е най-удачното решение, освен ако нямате навика да размножавате рибите, да ходите по вода и да висите на дървени кръстове с пирони в ръцете. Затова нека обсъдим другите варианти:

Може да развеете бялото знаме, да се оставите да ви побият малко и накрая спокойно да кажете: „Ето, аз съм моралният победител, а на всичкото отгоре леглата в Пирогов са много удобни пък!”

Може също така да извадите тежка шестцевна картечница с бронебойни куршуми, с която да превърнете нападателя в симпатично и миролюбиво желе по земята, което никога повече не би посмяло да нападне никого. Разбира се, остава да се запитаме защо, по дяволите, носите тежка картечница с вас и къде, по дяволите, се побира туй чудо. В този случай изглежда вие сте големият психопат и ще трябва да разгледаме случая, в който трябва да се опазим от вас. Е, ами... просто ще се постараем да изглеждаме прилично за погребението си, доколкото една каша може да изглежда прилично. А, може да извадим чадърче, от ония, коктейлните, и да си боцнем отгоре, стил да има.

Какво друго може да направите? Е, разбира се, още една купчина неща, свързани с незаконни, опасни и откровено ненормални предмети, забранени със закон от ООН и Съюза на междугалактическите побойници. (Споменатият съюз защитава правата всеки побойник да може да издевателства над жертвата си без тя да отвърне със същото, защото така се разваля баланса в природата и тинтири-минтири. Азиатци, какво да се прави.)

Разбира се, след като ви нападат, може да се замислите и защо ви нападат. Това би ви дало интересно занимание в интезивното, така че да не скучаете и да се оплаквате, че ако ви бяха поступали още малко, сега щяхте да си вземате пенсията по инвалидност.

*обажда се глас зад кадър*

Стига ли ви вече, а? Сериозният Митко Митков ви предаде интересен урок, нали, драги дечица? Само не забравяйте, че не може да вярвате на хора, каращи очукан кемпер с надпис „бизплатни бунбони” и дъвчейщи смачкан фас със съмнителен произход. Всеки знае, че оторизираните раздавачи на бонбони живеят в шахти на края на града. Като например на адрес...

*чува се звучен удар, след което Сериозният Митко Митков се появява обратно в кадър*

И тъй, докъде бяхме стигнали? Пропускам частта с умирачката, после с картечницата, после с въпросите... и изглежда сякаш всичко беше вече казано! О, не! Но всъщност винаги има какво да се добави!

Когато ви нападат, важно е да се сетите и още нещо – та вие сте хора! Вие сте разумни, одушевени, човешки същества! И можете да се помолите за безсмъртната си душа! Или пък може да изтичате до близкия магазин за алкохол, да купите първата по-голяма бутилка, която видите, и миролюбиво да предложите на гонещият ви бандюга да пийне по чашка с вас. В крайна сметка никой не устоява на подобна покана, а и местната упойка ще облекчи малко болките ви.

Толкова от мен за днес, драги ми слушатели и читатели, а ехолокаторите са простаци пълни, защото си тръгнаха до един. И не забравяйте – дори и в най-лошия момент има утеха – освен всичко останало, можеше гръмовен глас от небето да изтътне:

- Ей, чуек, тъй става знаеш ли защо? Защото не учеше по математика!!!

И тук всички смирено ще наведем глави и ще запазим минута мълчание за нашите братя и сестри, паднали във войната с математиката.