Приказка в реално време (част 1)



Живял някога принц прекрасен, в царството далечно. Но взел, че умрял. След него друг живял, и трети, дори и четери и пет, и всичките те били красиви, лъскави и горди, изпълнени със сигурност във себе си. И така, минавало времето, живота се променял, хората – не. Открай време те не се променят, а само начина им на живот завива по странни криви улички и просеки, по магистрали и шосета, през подлези минава и по надлези издига се и пада.
И така, започва тук сега приказката наша. Разбира се, това не бе задача за сам човек или седмина, дори да бяха и дузина, не биха справили се те, ако не бе намесило се провидението. А то, както знаете вий всички, понякога нещата тъй извърта, че после и да искаш, не можеш да ги разплетеш.
Бил топъл ден на лятото, когато наший принц прекрасен, известен още като Красен, разхождал се сред своя замък. Баща му, разбира се, през това време зает бил, както с държавните дела, така и със своите лични далавери, от които короната както винаги пълнеела, затлъстявала и накрая прелюбодействала с други, също така тлъсти корони, докато не се стигнело до разкритие от страна на трета, разгневена корона, и не избухнела война. И тогава короната оставала все тъй тлъста, а народа наш одрипавявал, ожаднявал, огладнявал и с две думи кратки, почти измирал.
Но да се върнем на принца Красен. Той, както всеки би се досетил, бил богат, известен и нахакан. Като прибавим и това, че никак не бил той грозен – даже бил голям красавец, та половината девойки в кралството въздъхвали по него – става ясно, че в него качества две вероятно отсъстват – скромността и умението да се самооценяваш. Е, последното съществувало, но подобно на митническа такса, било нараствало пропорционално на изминалите години, и бе стигнало едни твърде завишени нива.
С две думи – принц Красен бил надут, леко глупав и много арогантен.
Е, все пак, това не отчайвало девойките – те не ценели толкова каква душа той носел, или поне се смятало, че носи, колкото как изглежда и как се облича. А той се обличал стилно – пращал да търсят шивачи из всички градове, защото всеки знае, че в гората или планината качествен шивач едва ли ще откриеш. Те, девойките, гледали усмивката му, гледали и как ги гледал той, но и двете групи не виждали. Да, можем на наречем принц Красен „група”, просто защото в някои отношения той надхвърлял нормалното за човешко същество количество на качествата. Сиреч – бил твърде богат и нахакан, както и харесван, за един човек.
Но пък честното разпледеление било още непознато по тези земи, а сигурно и тъй ще си остане, защото то просто някакси пропуснато е сред вселенските закони.
Вървял си принц Красен в хубавия летен ден, и случайно срещнал кого – дукеса Магарите. Тя, тази девойка с коси от чисто злато, с очи като две езерца бездънни, била влюбена до полуда почти в Красен Прекрасний, както го наричали понякога. Когато го видяла към нея да се задава, тя въздъхнала плахо, привела поглед, и скоро започнал един разговор типичен за принцове и принцеси – комплименти и галантност, изтънченост и финост, и както винаги – щипка празнота и безсмислие. Жалко, че понякога небесния готвач обърква гозбите и щипките превръщат се в шепи цели, а понякога дори гребе и хвърля, гребе и хвърля, гребе и хвърля...
Така, изминал денят, и двамата били доволни – Красен, че девойката също в него вманиачена е (умишлено пропускам думата „влюбена”), а Магарите – че се е видяла с принца на мечтите свои. Никой не допускал, че това би било любов от пръв поглед, защото те се бяха виждали безбройни пъти – в двореца, на балове, на вечери кралски и пирове празнични. Но тя още малка беше, когато го виждаше и с поглед пиеше – почти години девет разлика имаха – та той тогава просто за поредното дете я вземаше. Но сега, разцъфнала девойка, съзря той красотата нейна и реши, че тя е чудно цвете, а цветята лесно се откъсват.
 Стига някой друг да не го е изпреварил тайно в черна нощ незнайна. 

      Към втора част.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Копринена кожа

Събота вечер

Светлина