СММ - Любов и метални сърца за начинаещи



Добър вечер, уважаеми и недотам уважаеми зрители на най-доброто интергалактическо предаване за сложни и прочувствени размишления на трезва глава, а именно „Вечерното шоу на Сериозния Митко Митков”! Може би се чудите защо съм полугол и защо отсъствах, а аз ще ви отговоря кратко – защото усмирителните ризи не ми се връзваха с чорапите, а такава несправедливост никой не е заслужил, дори и да се клати напред-назад и да говори на стената в малката си бяла стаичка.
Та да се върнем на темата, преди да са ме открили санитарите – вие отново ме виждате, а аз отново ще изпълня малките ви сладки пипоноподобни главици с дълбоки и титанически откровения за смисъла на живота, които ще ви накарат да онемеете от почуда и да се възстановите от шока едва след тригодишна усилена терапия! И така, каква е темата за днес?
Всички знаете това едно нещо, за което мнозина говорят с възхита, мнозина го мразят, защото не смеят да приемат великата му сила, а то движи света и кара птичките да пеят, пчеличките да събират мед и често витае във въздуха, опиянявайки младите с величествения си аромат. А именно – краката. Но шегувам се, разбира се! Говоря за това едно единствено нещо по-силно и свещено от вечната връзка между чорапите и ходилата, и то е...
Любовта.
Петруно пиле шарено, либе гиздаво мла... Така де. Любов. И то не каква да е, а такава между редките представители на една особено колоритна, недотам шарена, но все пак китна група от нашата родна субкултура, която се оригва по парковете и възхвалява неколцина все популярни или позабравени богове над бидонче с бира и сладка приказка с три прилагателни и пет съществителни имена в нея. Разбира се, това е видът Homo Metallicus Metallicus, известен още като Обикновен метъляга. Това е типичен за парковата обстановка (направо мебелировка) биологичен вид с афинитет към тежките метали като олово и кадмий. Затова днес темата ни е именно любовта между две метални сърца, или както биха казали някои – как да забиеш оназ малката кифла с черната тениска.
Как да свалим метълка.
Не е особено сложен процес, досущ като немалка част от гореспоменатите същества. Драги младежи, слушайте, записвайте си и кимайте умно към вашите монитори, защото тези три прости стъпки ще ви доведат до тъй желаната от вас цел по-бързо от влака за Горна Мъдянка в неделен ден.
1. Първа стъпка – бъдете „трю”.
2. Бъдете много трю.
3. Бъдете хипер трю!
И това е! Цялата философия в три прости стъпки, които ако изпълнявате
безпрекословно, ще бъдете и пребъдете в розовият, или добре де, черният свят на безвкусният грим и трите тениски на ДиСи, Мерлин-от-имението и Миталикъ. Какво повече да искате?
Да знаете какво е „трю”, ето това искате, нали? Не, няма полза да го татуирате на челото си, никой не би го видял под мазните кичури, които не смее да отметне, барем отдолу се окаже, че има портал към владенията сатанични. Неее... Трябват ви няколко далеч по-прости стъпки (отново).
Първата и основна стъпка – коса. Трябва да имате коса. Не, не тази за косене на ливади, все пак искаме цяла и все още мърдаща дама, нали така? Затова – почвайте да пускате коса! Няма значение каква, няма значение става ли за нещо или метете двора с нея! Дори е препоръчително да служи като склад за мазнини, които в екстремни ситуации да може да изсмучете, сиреч когато свърши мезето, останало между зъбите ви от снощи.
Второ – атрибути. Без тях не може да се надявате на по-голям улов от някоя сбутана, свряна мома, която чете книги, използва съюзи, различни от „майна” и ”де’а”, и не смята, че Кери Кинг е най-добрият китарист, стъпвал някога по Земята въобще, а на всичкото отгоре, даже се бръсне под мишниците (по непотвърдена информация). Така че – бързо вземете парички от дядо и марш към магазина уж за сирене и за яйца!
Първата ви работа е да влезете в някой магазин за железария, най-добре – на едро, ще ви излезе най-евтино. И започвате – шипове, пиърсинги, тенекия, още пиърсинги и шипве и катарами и шипове и пиърсинги и... Допустимо е да се поотнесете с украсяването на лицето си, няма нищо лошо даже, ако лицето ви изглежда сякаш е претърпяло сблъсък с рафта с кукичките в рибарски магазин, а после сте се сблъскали с високоскоростен летящ към вас буркан с пирони.
След като минахте първите две стъпки, вие сте вече почти готови. Остава само да научите как се казва оназ групата с труповете на обложката и кой беше оня с косата и пентаграма на тениската, сещаш се, нали бе. Добре е също така да си одерете кравата и да я превърнете набързо в някоя и друга кожена благинка с повечко шипове, които са добра защита в градския транспорт, ако не друго.
И идва време да се разделим с вас, драги... О! Почакайте! Та аз забравих дамите!
Какво да правите вие, скъпи камил... момичета, които желаете така отчаяно любовта на живота си и със сълзи на дванайсетгодишните ви очи се оглеждате плахо наоколо в търсене на някой прекрасен дългокоско? Какво може да ви избави от тази тежка прокоба, надвиснала над вас? Може би малко грим?
Повторете, не ви чувам добре. Черен ли? Да. Още малко? Да, и още малко, и тук, да. Така е добре, само още мъничко. И някой шип и нещо кожено вземете. Да, супер сте така! Вярно, може и някое дете да дойде при вас питайки „Мамо, мамо, а туй коминочистач ли е, мамо?”, но това е лайк, това е шеър!
Затова радвайте се на живота и се плодете, докато още можете, преди живота да ви заплоди!
И така, драги ми сладурковци, с това се изчерпват скромните ми, пардон, невероятните ми познания за светът на капсите и кожата, където цари една вселенска любов към бирата и ближния, макар и понякога да не сте сигурен какъв пол е точно. Но нали затова е любов?
Толкова от мен, невероятният Митко Митков, и дано се видим скоро!
(Сериозният Митко Митков изчезва от кадър, чуват се гласове)
- Да, господа санитари, идвам... Не, няма нужда от шокова палка, идвам, идвам...

Коментари

Популярни публикации от този блог

СММ - Приложни курсове за психота. Самозащита.

Елън