Black light

Здравейте отново, драги фенчета на най-доброто предаване за релаксация на напрегнати и свръхнатоварени кръстовища и пътни възли по света и у нас. И тази вечер съм жив, и тази вечер успях да се докопам до вашия телевизор и затова е време за новия практически урок от мен, Сериозния Митко Митков. След като предният път говорихме за това как да се защитим, ако случайно на вратата ни се тропне тежковъоръжен двуметров бандюга, сега е време да обсъдим и кои са най-евтините и качествени погребални агенции. Разбира се, аз се шегувам – та нали след моят урок вече сте способни да си издирите сами въпросните агенции! Затова темата днес е следната: Как да организираме терористичен акт. Разбира се, може би това прозвуча малко фрапантно, но не е нищо чак толкова сериозно, спокойно, спокойно! Ето, вижте, колко много терористи са се самовзривявали, но още са живи и здрави, нали? А пък и вариантът със седемдесет и няколкото девственици никак не е лош, освен ако не сте жена де. При това само а...

 Добър ден, уважаеми зрители, слушатели и ехолокатори (всякакви видове прилепи и батмани)! Може би се чудите какво е туй прекъсване на обичайния ви ден, а? Е, знайте тогава, че вие сте с (не)редовната програма на любимия ви драскач – Сериозния Митко Митков! И тъй като все още никой нито ме е похитил, нито е извършил покушение с цел тежка или летална телесна повреда, време е да ви подрънкам малко! И тъй... какво казвах? О, вярно! Това е новият ми практически курс, чрез който всеки може да се просветли дотолкова, че после да му трябват черни очила и бастунче! Ха-хааа, забавно ви е, нали? Много се радвам, щото ако не беше, трябваше да ви счупя по ръчица-две. Днес темата ще бъде една – какво да правим в случай на нападение. Инт’ресно, нали? Със сигурност най-добрата идея би била да се усмихнете и да обърнете и другата си буза, съвсем по християнски, особено ако искате да ви помислят за психясал мазохист и да избягат с писъци. Разбира се, не всеки би бил достатъчно схватлив и пр...

„Движи се или светлината ще изгасне. Движи се или ще изгасне...” Знаеше това със сигурност. Затова вървеше бързо, опипваше стените и продължаваше напред под примигващите флуоресцентни лампи. Миришеше на стара болница и мазе, омесени с потискаща миризма на страх. Неговият собствен страх. „Движи се или изгасва...” Колкото повече и по-бързо вървеше, толкова по-дълго лампите щяха да светят – такава беше системата им. Те отчитаха движението и го запаметяваха, дарявайки му безценни секунди бягство от мрака. А в мрака нещо дебнеше. Наляво – коридора беше също така празен, с варосани, ронещи се на места стени, тук-там изплескани с нещо, за което не искаше да се замисля какво е. Никакъв ориентир. Все същото като назад. Надясно – коридорът беше празен, с изключение на останките от прогнил счупен стол, сбутани до стената. Стените – бели, варосани и изплескани. Никакъв ориентир. Все същото като назад. Беше в лабиринт. „По-бързо, по-бързо! Губя време, ще изгаснат!” Трескавите м...

Живял някога принц прекрасен, в царството далечно. Но взел, че умрял. След него друг живял, и трети, дори и четери и пет, и всичките те били красиви, лъскави и горди, изпълнени със сигурност във себе си. И така, минавало времето, живота се променял, хората – не. Открай време те не се променят, а само начина им на живот завива по странни криви улички и просеки, по магистрали и шосета, през подлези минава и по надлези издига се и пада. И така, започва тук сега приказката наша. Разбира се, това не бе задача за сам човек или седмина, дори да бяха и дузина, не биха справили се те, ако не бе намесило се провидението. А то, както знаете вий всички, понякога нещата тъй извърта, че после и да искаш, не можеш да ги разплетеш. Бил топъл ден на лятото, когато наший принц прекрасен, известен още като Красен, разхождал се сред своя замък. Баща му, разбира се, през това време зает бил, както с държавните дела, така и със своите лични далавери, от които короната както винаги пълнеела, затлъст...

Слънцето проникваше през спуснатите щори в просторната хотелска стая. Един от лъчите попадаше точно върху десния клепач на Ханс Щайнфелд. Мъжът се размърда, изстена едва-едва и отвори очи. Беше около десет, прецени. Беше спал няма и пет часа, откакто се върна в стаята си и най-накрая заспа. В дискотеката беше шумно и претъпкано, а Ханс всъщност мразеше тези две неща. Но виж, от друга страна, там винаги имаше готини момичета, които можеше да свали. Надигна се нагоре, премести възглавницата си и се облегна върху нея. Дясната му ръка леко се отърка в копринено мека коса. Мъжът сведе поглед и се усмихна доволно. Последната му забивка, която спеше до него, изтощена след бурната нощ, беше наистина страхотна. С дълга малко под раменете черна коса, палави тъмни очи и светла, копринено мека кожа. Всъщност цялата сякаш бе от коприна – нежна, фина и скъпа. - Мммм. Мелиса въздъхна и се притисна до Ханс. Лицето й се опря в стегнатите гърди на мъжа. Беше висок и с добре развита мускул...

И продължението на " Елън ". - ... резултатите да станат ясни утре сутрин. Остава само последното преброяване.... Гръмотевицата беше тиха и далечна. Бурята се беше разразила преди няколко часа, усилвайки се и отслабвайки периодично. Беше събота вечер, време, когато хората навсякъде по света излизаха от вкъщи за да се забавляват. - ...Времето навсякъде из щата Минесота е бурно с тежки валежи. Препоръчваме ви да не излизате, освен ако не е крайно наложително... Телевизорът пращеше леко. Вятърът навън виеше високо. Над пепелника бавно се виеше дим от току-що изгасения фас. Вратата на кухнята изскърца както всеки път, когато се отвореше. Момичето гледаше екрана на телевизора, където някаква репортерка говореше нещо. Ушите й не чуваха, погледът й беше празен. - Елън, скъпа, отивам до магазина. Свършили са яйцата, ще купя и мляко и бекон. Жената, която излезе от кухнята, отиде при момичето и седна на дивана до нея. - Скъпа, нали няма да направиш някаква глу...

      Един от най-първите ми разкази въобще. Е, на практика първия... Продължение има... и ще се появи по-късно, когато мъглата се разсее и сенките се стопят в дим и ко казах?! И тъй - приятно четене! И линк към продължението , което може да прочетете после. - Елън, ела насам! Звънък женски смях огласи нощта. - Хвани ме! Луната осветяваше прелестната горичка. Звездите сияеха в небето като хиляди очи, гледащи младата двойка, гонеща се в сумрака. - Хааайде, хвани ме де! - Ей, само да те стигна! Елън се спря рязко и се завъртя към Макс, който веднага се окопити и я сграбчи в обятията си. Звучната им целувка бе последвана от звънкия смях на момичето. - Обичам те. Толкова те обичам, че ако любовта ми беше вода, цял океан не стига да я побере. - Колко си банален! – оплези му се Елън. - Но съм прав! Обичам те безумно! Не мога да живея без теб. - И аз те обичам. И все пак си оставаш... Не можа да довърши, защото устние на Макс се впиха в н...